Причинява ли ендометриозата съсиреци в менструалната кръв?

По време на менструалния период, който обикновено започва на 11-14-годишна възраст и продължава, докато жените влязат в менопауза, от ендометриалния слой на утеруса (най-вътрешния слой на матката) се изхвърлят кръв и мукозна тъкан през периоди от приблизително един месец, ако не настъпи бременност. Макар забелязването на съсирек в менструалната кръв понякога да предизвиква тревога, това обикновено е нормално състояние. По време на менструалното кървене ендометриалните клетки, които покриват вътрешната стена на утеруса, се отлющват и напускат тялото.

В този момент тялото освобождава протеини, които причиняват съсирване на кръвта в матката. Това съсирване пречи на кръвоносните съдове във вътрешната стена на утеруса да продължат да кървят. Кръвта, която излиза от тялото на жените, също съдържа тези протеини на съсирването. Когато потокът е най-обилен, започването на събиране на протеините на съсирването в кръвта може да причини съсиреци в менструалната кръв. Това обикновено възниква при натрупване на менструалната кръв в матката или във вагината, преди да бъде изхвърлена от тялото. Заедно с това при състоянията ендометриоза и аденомиоза, които жените изпитват често, може да става дума за поява на абнормно кървене и кръвни съсиреци. От заболяванията, произхождащи от развитието на тъкан на утеруса (матката) в област, различна от вътрешната стена на матката, при ендометриозата ендометриалната тъкан се развива абнормно извън утеруса, а при аденомиозата — вътре в мускула на матката.

При пациентките с ендометриоза интензивността на симптомите може да се различава. Сред класическите симптоми на ендометриозата могат да се посочат болка, болка по време на или след полов контакт, безплодие, болезнени движения на червата. Тъй като тези симптоми могат да бъдат признак и на други заболявания, задължително трябва да се потърси специалист. В някои случаи ендометриозата не показва никакви признаци и може да бъде диагностицирана случайно по време на лекарски преглед. В лечението на ендометриозата могат да се използват лекарствени или хирургични варианти, или при пациентките без клинично значимо оплакване може само да се наблюдава. Макар с лекарствено лечение шоколадовата киста да може да се смали, тя не изчезва, не се губи.  В повечето случаи се цели известно намаляване на диаметъра ѝ, поне да не расте, и което е по-важно — клинично оплакванията на пациентката да преминат или да са намалели дотолкова, че да не влияят на живота ѝ. С лекарственото лечение се цели предотвратяване на рецидива и намаляване на оплакванията. Понякога лекарствено лечение може да се приложи и преди хирургичната процедура, за да се смали кистата преди операцията и операцията да се улесни.

Като хирургична процедура обикновено се прилага закрита хирургия (роботизирана хирургия или лапароскопска хирургия). Днес, освен в много изключителни случаи, в хирургията на ендометриозата не се използва отворена хирургия. Заради структурата си шоколадовата киста се свързва с яйчника много по-здраво в сравнение с една нормална киста. Ако се приложи много сила, може да се стигне до положение като отстраняване на яйчниковата тъкан. Следователно при ендоскопската хирургия е много важно шоколадовата киста да се отдели внимателно от здравата яйчникова тъкан и оставащата здрава тъкан да бъде добре запазена.