Как се поставя диагнозата на болестта шоколадова киста?

Една от най-важните точки, за да се проведе правилно лечение на заболяванията, е диагнозата задължително да бъде поставена правилно. Например болката в областта на слабините на пациентката може да произхожда както от шоколадова киста, така и от хронично възпалително състояние, от аденомиоза (заболяване, което възниква в резултат на разполагането на ендометриума, вътрешния слой на матката, навътре в мускулния слой на матката) или от сраствания, свързани с претърпени операции на червата.

Ендометриоза За да чуете всички наши Подкаст записи, свързани с Spotify не забравяйте да следвате нашия профил.

Разбира се, лечението на всяко от тях е различно от другото. За диагнозата на болестта шоколадова киста често се правят следните стъпки. За диагнозата на ендометриозата Вашият лекар проверява дали в тялото Ви има ненормални промени, разпитва за оплакванията Ви и след това извършва гинекологичен преглед. Но без да се направят по-задълбочени изследвания, е много трудно да се получи правилен резултат. Ще говорим за тях по ред.

Подробна медицинска история:

В началото задължително се взема подробна история. Симптомите-оплакванията Ви и семейната Ви история се разпитват подробно. Симптомите, които често се наблюдават при болестта шоколадова киста, трябва да бъдат разпитани от лекаря дори когато пациентката не ги съобщава.

Гинекологичен преглед:

Прави се, за да се проверят вагината, матката, цервиксът (шийката на матката), мехурът и ректумът на пациентката. Лекарят проверява дали има промяна във формата, големината и цвета на органите или дали има някаква формация (особено в яйчниците). Вагината и шийката на матката на пациентката се проверяват със „спекулум“. Особено зад шийката на матката се изследва дали има нодули, които могат да се наблюдават при дълбока инфилтративна ендометриоза (ДИЕ). Тези нодули понякога засягат и стената на вагината и при преглед могат да се видят по стената на вагината под формата на черно-синя лезия. При наличие на ДИЕ специално се изследва дали има засягане на ректума (частта от червото, в която най-накрая се съхраняват изпражненията). Освен това при прегледа се изследва и наличието на болезнена тригерна точка върху вагината, зад цервикса — сакроутеринните връзки и/или ректума, които често могат да бъдат засегнати при ДИЕ. Ако пациентката има болка, се изготвя „карта на болката“. Според картата на болката се получава важна информация за засегнатите места. Ако има болезнена точка, планът на лечение задължително се изготвя така, че да обхваща тази лезия. Ако за съжаление тези лезии не бъдат установени предварително, може да не бъдат отстранени при операцията и в резултат да доведат до неуспех на лечението. Следователно е изключително важно прегледът да се извърши от лекар с опит в областта на ендометриозата.

Ултрасонография (УЗ):

((Трансвагинална УЗ / Трансректална УЗ)

При метода за визуализация, известен сред хората като „ултразвук“, чрез използване на високочестотни звукови вълни се изследват гинекологичните органи в тазовата област (вътрешността на тазовата кост) . При това изследване лекарят изследва гинекологичните органи вагинално или ректално, ако пациентката никога не е имала полов контакт. Освен че се изследват най-вече овариумите, утерусът и вагината в таза, в изследването се включват и ректумът, отделителните пътища, мехурът (уринният мехур) . Задължително се изследва наличието на нодул в ректовагиналната област. Понякога заради тези нодули в една и същата сесия могат да се направят както трансвагинална, така и трансректална УЗ. При това изследване пациентката не получава никаква радиация. Процедурата е лесна и е метод на преглед, който може да се повтаря.

Една от най-важните ѝ особености е, че може да се направи веднага заедно с гинекологичния преглед. Лекар с опит в областта на шоколадовата киста, без да има нужда от много методи за визуализация, може да постави пълна диагноза и да направи планирането на лечението с ултрасонографията, която прави заедно с прегледа. Един от важните проблеми е, че много лекари се фокусират при УЗ само върху яйчниците за диагнозата на болестта шоколадова киста. Ако в яйчниците няма шоколадова киста, може да не се помисли за това заболяване. Липсата на шоколадова киста в яйчниците не означава, че няма болестта шоколадова киста. Следователно за правилна диагноза и оценка опитът на лекаря е много важен.

Магнитно-резонансна томография (МРТ):

При заболяване, което не е ограничено само до яйчниците, в случаите при съмнение за засягане на съседен орган (особено червата) (дълбока инфилтративна ендометриоза), в случаите, които не могат да бъдат разграничени с ясна ултрасонография (рак?), се използва МРТ. Една от важните точки във връзка с МРТ е, че специалистът по радиология, който ще разчете МРТ, задължително трябва да има опит в тази област и да бъде в контакт с гинеколога. Тоест, ако гинекологът планира лечението само според доклада от МРТ, вероятността за грешка се повишава. С много добре извършена ултрасонография днес МРТ се използва доста ограничено в рутинната практика.

Ректоскопия (EUS):

При дълбоката инфилтративна ендометриоза, особено при засягане на червото (ректума), може да се извърши при избрани случаи, за да се разбере колко е засегната стената на червото, най-вече дали е засегната мукозата на червото и дали има стеснение в пасажа на изпражненията. При тази процедура по време на ендоскопската интервенция може да се направи оценка със специални апарати — EUS (при които на върха на инструмента има и ултразвук). При пациентките със засягане на червата тази процедура е изключително важна за планирането на хирургичното лечение.

Интравенозна пиелография (ИВП), компютърна (CT) урография, магнитно-резонансна (МР) урография:

Това е изследване, извършвано с цел визуализация на бъбречните функции, събирателните системи и цялата уринарна система чрез правене на серийни снимки през определени интервали от време след инжектиране на контрастно вещество във вената. Прави се особено в случаите, при които тръбичките, пренасящи урината от бъбрека към уринния мехур, са подложени на натиск и са стеснени заради шоколадова киста. Докато по-рано ИВП се правеше по-широко, днес CT или МР урографията е по-широко разпространена; веществото, което се въвежда във вената, оцветява отделителните пътища и се изхвърля навън. В случаите при съмнение за загуба на бъбречна функция може да се наложи да се направи сцинтиграфия.

Тест CA125:

Този тест проверява нивото на протеин, известен в кръвта като CA125, който е маркер на туморите при някои гинекологични ракови заболявания (рак на яйчника, на матката), но същевременно е наличен и в кръвта на жените, които имат ендометриоза. Но нивата на CA125 могат да бъдат високи и заради бременност, менструация (менструален период) и друго гинекологично заболяване или ракови заболявания. Днес както националните, така и международните  ръководства за лечение във връзка с лечението на шоколадовата киста не препоръчват той да се изследва рутинно.

Тест HE-4 (Human Epididymis Protein 4: HE4):

Този протеин се използва най-вече за разграничаване на комплексните формации в яйчниците от простите кистични структури (включително шоколадова киста). Докато при шоколадовата киста е на нормално (ниско) ниво, при рак на яйчника и на матката може да се повиши. Важно предимство е и това, че може да се изследва от кръвта във всеки период на менструацията.

Тестове за яйчников резерв:

При жени с желание за дете, при жени с двустранна шоколадова киста или при такива, които преминават през повтарящи се операции за ендометриоза, е изключително важно преди операцията да се установи състоянието на яйчниците. При пациентки с много нисък яйчников резерв може да се препоръча преди хирургичното лечение да се проведе лечение на безплодието или лечението да се отложи след замразяване на яйцеклетки или на ембриони.

Лапароскопия:

Точната диагноза на ендометриозата се поставя чрез лапароскопско виждане на лезиите и патологично изследване на тъканните проби, взети от тези лезии. В една и същата сесия се оценяват както наличието и разпространението (стадият) на заболяването, така и благодарение на тъканната проба се поставя точна диагноза. Днес обаче лапароскопия (диагностична лапароскопия) не се прави само за да се постави диагнозата на заболяването. Лапароскопия се прави, ако ще се извърши и хирургично лечение.