Накратко за болестта шоколадова киста с Prof. Dr. Taner Usta…

Ендометриозата се среща при 1 на всеки 10 жени в репродуктивна възраст (в повечето случаи между 15 и 49 години). В света ендометриоза се среща при приблизително 176 милиона жени. Предполагаме, че и в нашата страна приблизително 2 милиона от жените ни имат болестта ендометриоза.

Ендометриозата е заболяване на репродуктивната възраст и най-често се среща на 30-годишна възраст. Тя може да засегне и физическия, психическия и социалния живот на жените. Липсата на осведоменост у жените или приемането на симптомите за нормални удължава времето от забелязването на първите симптоми на заболяването до поставянето на диагнозата.

При жените с болезнена менструация, болезнен контакт и хронична болка в слабините се среща в 70% от случаите. При жените с проблем безплодие се среща в 30-40% от случаите. Общо взето се среща при една на всеки 10 жени в репродуктивна възраст (15-49 години). Във възрастовата група 13-19 години, която наричаме адолесцентна, ендометриозата не се среща често, но при младите момичета със силна менструална болка, при които не се наблюдава отговор на болкоуспокояващи, честотата на наличие на ендометриоза достига до 70%.

Това е разполагането в органи извън матката на тъканта, която застила вътрешността на матката и се нарича ендометриум. Органите, в които се среща, по ред на честота, са съобщени като: перитонеалната обвивка, която застила вътрешността на корема, яйчниците, тръбите, вагината, червата, мехурът, уретерът, умбиликусът (пъпът), областите на шевове от стари операции, белите дробове, диафрагмата, носът, мозъкът, окото, тъканта на гърдата, сърцето, слезката. Най-често, в 60-75% от случаите, се среща в яйчниците.

Какви са симптомите на ендометриозата?

Получените в резултат огнища на ендометриоза се увеличават и кървят според промените на хормона естроген в менструалния цикъл, разпространяват се все по-надълбоко и във връзка с това образуват болка и сраствания в областите, в които се намират. Докато клетките на имунната система се опитват да премахнат огнищата на ендометриоза, заедно с това се образува и възпалително състояние, а във връзка с него възникват съединителнотъканни белези, сериозни сраствания.

Болезнена менструация, болезнен полов контакт (болка, която се отдава към слабините и ануса), безплодие, запек, лошо храносмилане, подуване, коремна болка, усещане за дискомфорт в таза, т.е. в долната част на корема, нередовна менструация, зацапване преди менструация, често уриниране, кървава урина, болка в хълбока са оплаквания на пациентката, които насочват мисълта към ендометриоза (Таблица 1). От време на време не създава никакви оплаквания и се открива по време на операция или на ултрасонография.

Таблица 1. Клинични оплаквания, които често навеждат на мисълта, че може да е ендометриоза.

Преди всичко, както при всяко заболяване, се вземат оплакванията и личната история на пациентката. След това се извършват гинекологичен преглед и ултрасонография. Чувствителност по време на тазовия преглед, изразяване на болка, ограничена подвижност на матката и яйчниците навеждат на мисълта за ендометриоза. От време на време по време на прегледа със спекулум могат да се видят синьо-лилави нодуларни лезии зад цервикса (шийката на матката) и тази проста находка означава наличие на ендометриоза в дълбоките тъкани на таза. Затова тазовият преглед със спекулум е важен при поставянето на диагнозата.

Най-информативният от помощните методи при диагнозата е ултрасонографията. С ултрасонография могат да се визуализират шоколадовите кисти в овариума, които наричаме ендометриом, сериозните сраствания между овариумите и матката, от време на време ендометриотични нодули в червото, ректума, мехура. Съвременните методи за визуализация МРТ и КТ са полезни особено в случаите, при които ендометриозата засяга дълбоките тазови тъкани и която наричаме дълбока ендометриоза.

Друг помощен метод са кръвните тестове, като най-често се изискват Ca 125 и Ca 19-9. Но чувствителността на тези тестове при разпознаването на ендометриозата е ниска и те се изискват само като допълнително изследване.

Точната диагноза на ендометриозата се поставя чрез лапароскопия с тъканна биопсия. По време на лапароскопията ендометриозата може да се оцени като лека (стадий 1-2) и тежка (стадий 3-4). В друга класификация ендометриозата се оценява в 3 групи: перитонеална ендометриоза, овариална ендометриоза и дълбока ендометриоза. Макар откриването на ендометриоза в перитонеума, т.е. коремната обвивка, и в овариума да е лесно по време на лапароскопия, дълбоката ендометриоза може да бъде пропусната по време на операцията, тъй като засяга дълбоките тазови тъкани.

Стадият и тежестта на болестта ендометриоза влияят върху подхода на лечение. Двата важни фактора, определящи лечението, са болката и безплодието (желанието за дете).

В лечението на ендометриозата има 2 основни подхода: употреба на медикаменти и хирургия.

Целта при лечението с медикаменти е да се потиснат ендометриозните лезии, като се създаде състояние на нисък естроген, да се намали възпалението, да се спре прогресията на ендометриозните лезии. В лекарственото лечение влизат болкоуспокояващи, противозачатъчни таблетки, лекарства, съдържащи прогестерон, и вътрематочни системи (спирала), месечни или 3-месечни инжекции, които наричаме GnRH аналози, ароматазни инхибитори. Между тях има разлика по отношение на странични ефекти и цена. Какъвто и да е видът лекарствено лечение, 2 години след лечението ендометриозата може да се появи повторно в 50% от случаите.

Целта при хирургичното лечение е да се възстанови нормалната анатомия, да се освободят срастванията, кистите на яйчника да се отстранят така, че да се нанесе най-малко увреждане на останалата яйчникова тъкан, да се отстранят огнищата на ендометриоза в перитонеума и нодулите на дълбоката ендометриоза. При хирургичното лечение се използват закрити хирургични методи като лапароскопия или роботизирана хирургия. Отворената хирургия не се предпочита. При лапароскопия/роботизирана хирургия се извършва чрез малък разрез, направен на пъпа.

Прилагането на медикаментозно лечение след операцията може да отложи както симптомите, така и повторната поява.

Ако на преден план е оплакването болка, могат да се препоръчат както медикаментозно, така и хирургично лечение, но хирургичното лечение е най-ефективният метод срещу болката. Тук придобиват значение желанието на жената за дете и възрастта ѝ. При жените, при които ендометриоза е открита в менопауза, трябва да се обмисли хирургично лечение.

От време на време хирургията на ендометриозата може да бъде много трудна, могат да се наблюдават засягания на червата и мехура, а в тези случаи е подходящо операцията да се извърши като екип заедно с хирург на колона (червата) и уролог. В заключение, лечението на ендометриозата трябва да бъде индивидуализирано.

Фактите за ендометриозата

Заболяването няма известна причина, но е по-вероятно да се среща при жени с генетична предразположеност. Жените, чиято майка или сестра има ендометриоза, са с по-висок риск да развият заболяването. Фактори от околната среда също могат да играят роля в развитието на заболяването. В изследвания е показано, че при изложените на диоксин (отпадък от околната среда) рискът от ендометриоза се повишава.

Бременността може да намали симптомите на заболяването. Но не лекува заболяването напълно. Често след послеродовия период заболяването продължава оттам, откъдето е спряло.

Хистеректомията може да намали симптомите при една група пациентки. Но не е окончателно лечение на заболяването. Най-важната точка в лечението не е отстраняването на матката, а отстраняването на всички огнища на ендометриоза.

Жените с ендометриоза са с по-висок риск по отношение на рак на овариума. Макар да има повишаване на риска, този риск е доста нисък. Рискът се повишава особено след 45-годишна възраст.

Център по ендометриоза и хронична тазова болка,

Клиника по акушерство и гинекология,

Болница Acıbadem Altunizade,

Университет Acıbadem MAA, 

Истанбул.

Endometriosis and Pelvic Pain Center

Department of Ob&Gyn

Acibadem Altunizade Hospital,

Acibadem Mehmet Ali Aydinlar University, Istanbul.

Board Member of Turkish Gynecologic Endoscopy Society,

President of Turkish Endometriosis&Adenomyosis Society.